Понякога "понякога" е слабост.
Понякога "понякога" е вик,
във който виждам
(Бога ми не бих желал, защото болка ли е или друго)
твоя лик.
Тик без гримаса.
Сега е вечер.
Свещите израждат сенки
и в овалната ми стая,
в завоя правят нещо като трик.
Бездруго болното ми състояние
превръща ги във дневник.
И аз отново щедър се усмихвам,
пак отнасящ се във съзерцание да репетирам
спомени, които да играят в сенките,
когато щик
пробужда миналото,
като огън във камина,
преди да дойде сутрешен светлик.
И силите са повалили на земята телата ни във вечен миг.
