**Преди послепис**

Mислих относително дълго дали това трябва да бъде споделено, дали не трябва да се редактира, не започва ли ужасно старомодно и така на татък, но след третия прочит (в рамките на 3-4 дни) мисля, че без редакция трябва да го споделя.

Здравейте, Преподобна, чудесен ден, нали?

Бях изпратен тука да пречистите душата ми

и съвестта ми да се закали.

Послушах Ви за всичко,

полугодие с Ваща мъдрост ме дари.

Дойдох със скромна благодарност във ума.

И в книгата на пътя ми отново думите ни искам да ни поведат.

Разбрах в света Ви какво значи „обичам“.

Научих как те кара да се чувстваш едно простичко „Благодаря“.

Богът на илюзията тържествува в лицемерие,

а харесването е тиранинът му, събиращ изкуплението Ви.

В моя свят „Обичам“ облича безусловност

и красотата ѝ е толкоз ярка,

че стъпките ѝ раждат нови светове.

Надеждата, че Твоя свят ще срещне моя

е на възраст векове.

В моя свят „Благодаря“ се ражда без причина.

Живее просто и няма нужда да разбира.

От мен реката му извира

и после в океана му се влива.

Благодаря ти, Изпитание, обичам те

Това във моя свят е Вашата илюзия, която е Бог.

Сложих капка роса на окото си и потече сълза.

В моя свят тиранина, понякога е спокойствието.

Каквото ще роди докосването на двата ни свята

няма да има име в моя, нито в твоя дори.

Аз обичам.

Ти обичаш.

В двата свята това гори.

Сбогом.