Във вопъла на вятъра причуват ми се песни.
Гласът ти лесно разпознавам в тях.
Седиш пред мен протегнала ръце да те прегърна.
Устата ти затворена говори повече,
отколкото със всичките си думи аз.
Докосвам те и ти въздишаш,
нощта обагря ни във нежен тюркоаз.
Усмихваш ли се в топлата прегръдка-
щастлив завинаги ще бъда аз.
Няма коментари:
Публикуване на коментар